10 dic 2017, 21:04

Размисъл

  Poesía » Otra
773 0 0

Едно е всичко и всичко е едно,

всяко нещо има свое място.

Умът е цяло, а цялото – ума,

за майстора това е ясно!

 

Материята не съществува,

тя е преход пред очите.

Ражда се – израства

и умира със сълзите!

 

Всичко е ментално

и нищо не е съвършено,

нищо не е вечно,

а съдбата предрешена.

 

Цялото – това сме ние,

аз, ти и всеки жив човек,

погледал отвъд безкрая,

загледан в бъдеще, далек!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Станиславов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...