10 dic 2017, 21:04

Размисъл

  Poesía » Otra
768 0 0

Едно е всичко и всичко е едно,

всяко нещо има свое място.

Умът е цяло, а цялото – ума,

за майстора това е ясно!

 

Материята не съществува,

тя е преход пред очите.

Ражда се – израства

и умира със сълзите!

 

Всичко е ментално

и нищо не е съвършено,

нищо не е вечно,

а съдбата предрешена.

 

Цялото – това сме ние,

аз, ти и всеки жив човек,

погледал отвъд безкрая,

загледан в бъдеще, далек!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Станиславов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...