Dec 10, 2017, 9:04 PM

Размисъл

  Poetry » Other
765 0 0

Едно е всичко и всичко е едно,

всяко нещо има свое място.

Умът е цяло, а цялото – ума,

за майстора това е ясно!

 

Материята не съществува,

тя е преход пред очите.

Ражда се – израства

и умира със сълзите!

 

Всичко е ментално

и нищо не е съвършено,

нищо не е вечно,

а съдбата предрешена.

 

Цялото – това сме ние,

аз, ти и всеки жив човек,

погледал отвъд безкрая,

загледан в бъдеще, далек!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Станиславов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...