9 июн. 2017 г., 00:32

Алиса в изчезналия свят

813 1 19

Интересно! Сякаш някой ми натисна копчето...

Всичко стана странно. Без звук, без цвят, прозрачно...

Сякаш бях единствена! Безплътна мисъл скитаща...

Вървях и търсех уплътнения, снопчета...

Нещо топло, живо, пулсиращо...

Беше ми самотно, страшно...

 

Ама че луда история! Нима е възможно?

Къде изчезна всичката жива материя?

Нима може да е толкова сложно?

Само атоми край мене пулсират!

Въртят се буйно електрони!

Върнала съм се назад във времето,

когато е имало само пози и неутрони!

 

Брех, да му се не види!

Толкова ли съм елементарна?

Не спирам да се чудя...

Къде са всички други?

Да се блъсна в нещо ще съм благодарна!

В нещо мисълта ми да се заплете!

Нещо скупчено в живот да порасте!

Ако иска да е на фотосинтеза!

Ако иска да бозае! Да лети!

Но да е живо! Не просто да трепти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет, Хари! Не просто да трепти! Искам да живее! Да се развива! Иначе, всичко се основава на трептенето, нали?
  • Не просто да трепти!!!
  • Привет, Руми! Колкото и да е нелепо, и аз се замислих. Защо ли мислите ми идват със закъснение?
  • Беше ми изключително интересно да прочета, дори се позамислих и аз за някои неща...! Сърдечен поздрав, Маргарита!
  • Защото описва "нищото" и как се вписва в него, как се чувства нещото. Сам го каза: няма вятър, няма огън... Скука... Благодаря, че ме посети Велине! Нали видя колко искам да усетя живот сред нищото? А ме посети хубав, качествен живот! Прекрасни хора! Благодаря! Много благодаря!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...