9.06.2017 г., 0:32

Алиса в изчезналия свят

805 1 19

Интересно! Сякаш някой ми натисна копчето...

Всичко стана странно. Без звук, без цвят, прозрачно...

Сякаш бях единствена! Безплътна мисъл скитаща...

Вървях и търсех уплътнения, снопчета...

Нещо топло, живо, пулсиращо...

Беше ми самотно, страшно...

 

Ама че луда история! Нима е възможно?

Къде изчезна всичката жива материя?

Нима може да е толкова сложно?

Само атоми край мене пулсират!

Въртят се буйно електрони!

Върнала съм се назад във времето,

когато е имало само пози и неутрони!

 

Брех, да му се не види!

Толкова ли съм елементарна?

Не спирам да се чудя...

Къде са всички други?

Да се блъсна в нещо ще съм благодарна!

В нещо мисълта ми да се заплете!

Нещо скупчено в живот да порасте!

Ако иска да е на фотосинтеза!

Ако иска да бозае! Да лети!

Но да е живо! Не просто да трепти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет, Хари! Не просто да трепти! Искам да живее! Да се развива! Иначе, всичко се основава на трептенето, нали?
  • Не просто да трепти!!!
  • Привет, Руми! Колкото и да е нелепо, и аз се замислих. Защо ли мислите ми идват със закъснение?
  • Беше ми изключително интересно да прочета, дори се позамислих и аз за някои неща...! Сърдечен поздрав, Маргарита!
  • Защото описва "нищото" и как се вписва в него, как се чувства нещото. Сам го каза: няма вятър, няма огън... Скука... Благодаря, че ме посети Велине! Нали видя колко искам да усетя живот сред нищото? А ме посети хубав, качествен живот! Прекрасни хора! Благодаря! Много благодаря!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...