9.06.2017 г., 0:32

Алиса в изчезналия свят

803 1 19

Интересно! Сякаш някой ми натисна копчето...

Всичко стана странно. Без звук, без цвят, прозрачно...

Сякаш бях единствена! Безплътна мисъл скитаща...

Вървях и търсех уплътнения, снопчета...

Нещо топло, живо, пулсиращо...

Беше ми самотно, страшно...

 

Ама че луда история! Нима е възможно?

Къде изчезна всичката жива материя?

Нима може да е толкова сложно?

Само атоми край мене пулсират!

Въртят се буйно електрони!

Върнала съм се назад във времето,

когато е имало само пози и неутрони!

 

Брех, да му се не види!

Толкова ли съм елементарна?

Не спирам да се чудя...

Къде са всички други?

Да се блъсна в нещо ще съм благодарна!

В нещо мисълта ми да се заплете!

Нещо скупчено в живот да порасте!

Ако иска да е на фотосинтеза!

Ако иска да бозае! Да лети!

Но да е живо! Не просто да трепти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет, Хари! Не просто да трепти! Искам да живее! Да се развива! Иначе, всичко се основава на трептенето, нали?
  • Не просто да трепти!!!
  • Привет, Руми! Колкото и да е нелепо, и аз се замислих. Защо ли мислите ми идват със закъснение?
  • Беше ми изключително интересно да прочета, дори се позамислих и аз за някои неща...! Сърдечен поздрав, Маргарита!
  • Защото описва "нищото" и как се вписва в него, как се чувства нещото. Сам го каза: няма вятър, няма огън... Скука... Благодаря, че ме посети Велине! Нали видя колко искам да усетя живот сред нищото? А ме посети хубав, качествен живот! Прекрасни хора! Благодаря! Много благодаря!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...