11 авг. 2007 г., 18:01

Алкохол

4.4K 1 32

Душата ти на вихрен кон се носи,
поел през прерията на греха.
Задай си неудобните въпроси,
които гузно будят съвестта:


дали си бил полезен там, където
сълзи в очите си извикал,
защо оставил си само детето
и сам развод си предизвикал?


Пиян когато си се връщал в къщи,
посягайки на своята добра жена
и пак, отпивайки си от ракията,
си мислел, че ще е последна тя?


Защо, след многото безсънни нощи
тя - "златото" с детенце на ръце
под ключ била е в "страстната" ви стая,
където сте се любели преди?


Къде изчезна образът човечен,
в който влюбена била е в младостта?
Защо излъга, че си принц чудесен,
а искаш кукла на конци да бъде тя?


Дали сънят ти в този миг е тъй спокоен
като преди и ведро е в твоята душа?
НЕ! От тук нататък НЕ, не може,
щом алкохолът те превърна в свиня!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изключително силно, тъжно и болезнено..
    Но и много смело!
    Само че понякога, само понякога и за алкохола си има причина..
  • Поздравявам те за смелостта (другото ти си го имаш) да пишеш и за болни и тъжни теми!
    Истина е - всичко е точно така!!!
  • Добре си се сетила ! Силен истински стих и самата истина. Ех, каква си ми всеобична.Радвам ти се Петинка.С обич.
  • Тъжно и силно!Дай боже на повече жени такава сила зая да кажат НЕ!Защото алкохола УБИВА.Убива любовта, убива мечтите,убива нежността и най- вече убива ЧОВЕКА, в човека който злоупотребява с него.Поздрави за прекрасния и истински стих!!!
  • Силно, тъжно, истинско.
    Алкохола - огромно зло ...

    Поздрав и усмивка за теб Петя.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...