Aug 11, 2007, 6:01 PM

Алкохол

  Poetry
4.4K 1 32

Душата ти на вихрен кон се носи,
поел през прерията на греха.
Задай си неудобните въпроси,
които гузно будят съвестта:


дали си бил полезен там, където
сълзи в очите си извикал,
защо оставил си само детето
и сам развод си предизвикал?


Пиян когато си се връщал в къщи,
посягайки на своята добра жена
и пак, отпивайки си от ракията,
си мислел, че ще е последна тя?


Защо, след многото безсънни нощи
тя - "златото" с детенце на ръце
под ключ била е в "страстната" ви стая,
където сте се любели преди?


Къде изчезна образът човечен,
в който влюбена била е в младостта?
Защо излъга, че си принц чудесен,
а искаш кукла на конци да бъде тя?


Дали сънят ти в този миг е тъй спокоен
като преди и ведро е в твоята душа?
НЕ! От тук нататък НЕ, не може,
щом алкохолът те превърна в свиня!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изключително силно, тъжно и болезнено..
    Но и много смело!
    Само че понякога, само понякога и за алкохола си има причина..
  • Поздравявам те за смелостта (другото ти си го имаш) да пишеш и за болни и тъжни теми!
    Истина е - всичко е точно така!!!
  • Добре си се сетила ! Силен истински стих и самата истина. Ех, каква си ми всеобична.Радвам ти се Петинка.С обич.
  • Тъжно и силно!Дай боже на повече жени такава сила зая да кажат НЕ!Защото алкохола УБИВА.Убива любовта, убива мечтите,убива нежността и най- вече убива ЧОВЕКА, в човека който злоупотребява с него.Поздрави за прекрасния и истински стих!!!
  • Силно, тъжно, истинско.
    Алкохола - огромно зло ...

    Поздрав и усмивка за теб Петя.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...