Алкохолен блус
Пак вървя. Краката - уморени.
Пак пред мен изникна троен път.
Чувствам, че пулсират всички вени.
Кой от трите, вади от греха?
Моите приятели допиват.
Повече не мога. Суета.
В погледа, понятия се сливат
и размекват мойте ходила.
Три бутилки празни се търкалят.
Като тях търкалям се и аз.
Сняг вали, а сякаш, че се паля
и изгарям в сетния си час.
Лошо ми е, но пълзя по мъжки.
След запоя, волята е с мен.
Още чувствам аромат на пръжки.
Вечер е, а в мен полярен ден.
Ако има само двеста грама,
сигурен съм, аз ще съм скала.
Спрял съм се във локвата голяма,
но вода да пия, днес не ща.
Няма как назад да се завърна.
Пътища пред мене – вече три.
Даже и назад да се обърна,
в три посоки дирята личи.
Тука ще стоя и ще се клатя.
Въздуха на вино има вкус.
Твърд съм и от твърдоста си патя.
Чухте алкохолният ми блус.
© Валентин Йорданов Все права защищены