Алпинист
Знам. На всеки връх се диша много трудно.
Тук и вятърът пораства в своя ръст.
Може туй да ви се вижда много чудно,
но желая тук да бъде моят кръст.
Тука да останат мойте бели кости.
Тука да остане тихият ми зов.
Тук орлите горди да са мои гости.
Тук да бъде вечно покривът ми нов.
И звездите тука да са ми пазачи,
а пък вятърът да вее моя дух.
Тук да съм сред хилядите катерачи
и под този вечно бял и снежен пух.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
