19.12.2013 г., 20:39

Алпинист

467 0 3

Знам. На всеки връх се диша много трудно.

Тук и вятърът пораства в своя ръст.

Може туй да ви се вижда много чудно,

но желая тук да бъде моят кръст.

 

Тука да останат мойте бели кости.

Тука да остане тихият ми зов.

Тук орлите горди да са мои гости.

Тук да бъде вечно покривът ми нов.

 

И звездите тука да са ми пазачи,

а пък вятърът да вее моя дух.

Тук да съм сред хилядите катерачи

и под този вечно бял и снежен пух.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...