Знам. На всеки връх се диша много трудно.
Тук и вятърът пораства в своя ръст.
Може туй да ви се вижда много чудно,
но желая тук да бъде моят кръст.
Тука да останат мойте бели кости.
Тука да остане тихият ми зов.
Тук орлите горди да са мои гости.
Тук да бъде вечно покривът ми нов.
И звездите тука да са ми пазачи,
а пък вятърът да вее моя дух.
Тук да съм сред хилядите катерачи
и под този вечно бял и снежен пух.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
