11 июн. 2015 г., 01:50  

Алпинисти

1.5K 1 4

 

 

 

 

 


Те вързваха въжетата със сложни възли.
Псуваха мръсно и се обзалагаха.
Нахъсани като орли без криле. Ръце
забиваха с чукове по нейното тяло.

Тя не потрепваше. Върхът бе тяхната цел.
Питах се, дали е имало някога победители,
които искат цялата тази женственост?
И как ще съберат улова в малките си къщички?

Планината упоена сънуваше...
Покрита донякъде с листата от дърветата.
Тя имаше и полегата, безопасна страна.

Но, освен мен никой алпинист досега,

не искаше да я изкачи.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Еклисиаст...
  • Много ми хареса сравненията - с орли без криле и непобедената женственост на планината.Поздрав за силната творба и ведър ден!
  • "дали е имало някога победители?" -
    В този въпрос е смисълът на творбата.
    А победата е толкова относителна!
    Много ми е близко, Станислав!
    Харесах.
  • Да сравниш алпинистите с орли без криле е много оригинално.
    Хареса ми, Станиславе! Отново задаваш ребус на читателите. Или пъзел - както препочиташ.

    Лека вечер!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...