Те вързваха въжетата със сложни възли.
Псуваха мръсно и се обзалагаха.
Нахъсани като орли без криле. Ръце
забиваха с чукове по нейното тяло.
Тя не потрепваше. Върхът бе тяхната цел.
Питах се, дали е имало някога победители,
които искат цялата тази женственост?
И как ще съберат улова в малките си къщички?
Планината упоена сънуваше...
Покрита донякъде с листата от дърветата.
Тя имаше и полегата, безопасна страна.
Но, освен мен никой алпинист досега,
не искаше да я изкачи.
© Станислав Русев Все права защищены