Tilenus (Станислав Русев)
228 379
11.06.2015 г., 1:50 ч.  

Алпинисти 

  Поезия » Друга
1260 1 4

 

 

 

 

 


Те вързваха въжетата със сложни възли.
Псуваха мръсно и се обзалагаха.
Нахъсани като орли без криле. Ръце
забиваха с чукове по нейното тяло.

Тя не потрепваше. Върхът бе тяхната цел.
Питах се, дали е имало някога победители,
които искат цялата тази женственост?
И как ще съберат улова в малките си къщички?

Планината упоена сънуваше...
Покрита донякъде с листата от дърветата.
Тя имаше и полегата, безопасна страна.

Но, освен мен никой алпинист досега,

не искаше да я изкачи.

 

 

© Станислав Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Еклисиаст...
  • Много ми хареса сравненията - с орли без криле и непобедената женственост на планината.Поздрав за силната творба и ведър ден!
  • "дали е имало някога победители?" -
    В този въпрос е смисълът на творбата.
    А победата е толкова относителна!
    Много ми е близко, Станислав!
    Харесах.
  • Да сравниш алпинистите с орли без криле е много оригинално.
    Хареса ми, Станиславе! Отново задаваш ребус на читателите. Или пъзел - както препочиташ.

    Лека вечер!
Предложения
: ??:??