11.06.2015 г., 1:50  

Алпинисти

1.5K 1 4

 

 

 

 

 


Те вързваха въжетата със сложни възли.
Псуваха мръсно и се обзалагаха.
Нахъсани като орли без криле. Ръце
забиваха с чукове по нейното тяло.

Тя не потрепваше. Върхът бе тяхната цел.
Питах се, дали е имало някога победители,
които искат цялата тази женственост?
И как ще съберат улова в малките си къщички?

Планината упоена сънуваше...
Покрита донякъде с листата от дърветата.
Тя имаше и полегата, безопасна страна.

Но, освен мен никой алпинист досега,

не искаше да я изкачи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еклисиаст...
  • Много ми хареса сравненията - с орли без криле и непобедената женственост на планината.Поздрав за силната творба и ведър ден!
  • "дали е имало някога победители?" -
    В този въпрос е смисълът на творбата.
    А победата е толкова относителна!
    Много ми е близко, Станислав!
    Харесах.
  • Да сравниш алпинистите с орли без криле е много оригинално.
    Хареса ми, Станиславе! Отново задаваш ребус на читателите. Или пъзел - както препочиташ.

    Лека вечер!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...