Бях във някакви селения,
съвсем фантасмагорични.
Населени с хора, от нас различни.
Бяха твърди и категорични!
Не се водеха от интереси лични.
При тях всичко беше честно и право!
Бяло и черно! Черно и бяло!
Бре, да му се невидяло!
Закопнях за нашите си криволици!
За разни цветове и зли езици!
Не бяхме тъй красиви и праволинейни!
Но бяхме и щастливи, и идейни! ...