5 мая 2011 г., 20:27

Альоша

568 0 1

АЛЬОША

 

Във слънчевия южен град

има паметник огромен.

На Бунарджика момък млад

величествен стои и скромен.

 

Изправен, горд, в ръка с дете,

а в другата със веч наведен,

той зорко бди и все расте -

на този град защитник верен.

 

Тоз момък снажен от гранит,

при нас дошъл от край далечен,

незнаен като млад войник,

мира да пази е обречен.

 

О, не! Не е момък от гранит -

сред нас  живее като брат

и с поглед, в бъдещето впит.

Галено зовем го ний - "Альоша".

 

На този хълм, край тоз младеж,

цъфтят безброй цветя омайни.

А младите - с любов, копнеж,

си донеряват свойте тайни.

 

Живее във сърцата той -

"Альоша" нежно го наричат.

О, той е истински герой,

затуй и всички го обичат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Откровено съжалявам жалките мозъци,които възхваляват паметник на войник от чужда армия,който е нахлул в Родината ми с обявяване на война и е наложил един осъден от историята тоталитарен, тираничен
    режим.Стихогворението е достойно за музея на "социалистическото" /тоталитарното/ "изкуство".Наборе, не мъти главите на младото поколение.Оценката ми е слаб 2,заради заблудата.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...