5 may 2011, 20:27

Альоша

  Poesía » Civil
566 0 1

АЛЬОША

 

Във слънчевия южен град

има паметник огромен.

На Бунарджика момък млад

величествен стои и скромен.

 

Изправен, горд, в ръка с дете,

а в другата със веч наведен,

той зорко бди и все расте -

на този град защитник верен.

 

Тоз момък снажен от гранит,

при нас дошъл от край далечен,

незнаен като млад войник,

мира да пази е обречен.

 

О, не! Не е момък от гранит -

сред нас  живее като брат

и с поглед, в бъдещето впит.

Галено зовем го ний - "Альоша".

 

На този хълм, край тоз младеж,

цъфтят безброй цветя омайни.

А младите - с любов, копнеж,

си донеряват свойте тайни.

 

Живее във сърцата той -

"Альоша" нежно го наричат.

О, той е истински герой,

затуй и всички го обичат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Откровено съжалявам жалките мозъци,които възхваляват паметник на войник от чужда армия,който е нахлул в Родината ми с обявяване на война и е наложил един осъден от историята тоталитарен, тираничен
    режим.Стихогворението е достойно за музея на "социалистическото" /тоталитарното/ "изкуство".Наборе, не мъти главите на младото поколение.Оценката ми е слаб 2,заради заблудата.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...