5.05.2011 г., 20:27

Альоша

562 0 1

АЛЬОША

 

Във слънчевия южен град

има паметник огромен.

На Бунарджика момък млад

величествен стои и скромен.

 

Изправен, горд, в ръка с дете,

а в другата със веч наведен,

той зорко бди и все расте -

на този град защитник верен.

 

Тоз момък снажен от гранит,

при нас дошъл от край далечен,

незнаен като млад войник,

мира да пази е обречен.

 

О, не! Не е момък от гранит -

сред нас  живее като брат

и с поглед, в бъдещето впит.

Галено зовем го ний - "Альоша".

 

На този хълм, край тоз младеж,

цъфтят безброй цветя омайни.

А младите - с любов, копнеж,

си донеряват свойте тайни.

 

Живее във сърцата той -

"Альоша" нежно го наричат.

О, той е истински герой,

затуй и всички го обичат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Откровено съжалявам жалките мозъци,които възхваляват паметник на войник от чужда армия,който е нахлул в Родината ми с обявяване на война и е наложил един осъден от историята тоталитарен, тираничен
    режим.Стихогворението е достойно за музея на "социалистическото" /тоталитарното/ "изкуство".Наборе, не мъти главите на младото поколение.Оценката ми е слаб 2,заради заблудата.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...