May 5, 2011, 8:27 PM

Альоша

  Poetry » Civic
567 0 1

АЛЬОША

 

Във слънчевия южен град

има паметник огромен.

На Бунарджика момък млад

величествен стои и скромен.

 

Изправен, горд, в ръка с дете,

а в другата със веч наведен,

той зорко бди и все расте -

на този град защитник верен.

 

Тоз момък снажен от гранит,

при нас дошъл от край далечен,

незнаен като млад войник,

мира да пази е обречен.

 

О, не! Не е момък от гранит -

сред нас  живее като брат

и с поглед, в бъдещето впит.

Галено зовем го ний - "Альоша".

 

На този хълм, край тоз младеж,

цъфтят безброй цветя омайни.

А младите - с любов, копнеж,

си донеряват свойте тайни.

 

Живее във сърцата той -

"Альоша" нежно го наричат.

О, той е истински герой,

затуй и всички го обичат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Откровено съжалявам жалките мозъци,които възхваляват паметник на войник от чужда армия,който е нахлул в Родината ми с обявяване на война и е наложил един осъден от историята тоталитарен, тираничен
    режим.Стихогворението е достойно за музея на "социалистическото" /тоталитарното/ "изкуство".Наборе, не мъти главите на младото поколение.Оценката ми е слаб 2,заради заблудата.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...