14 авг. 2022 г., 08:39

Ама така си е

437 0 0



Не цъфнаха на бай Радой налъмите.
Попандов пък, не емигрира във Албания.
Управниците мятат все такъмите
за баламурници без доза колебания.

Години вече чакаме промяната.
Други се разбягаха зад граница.
Вирее и до днеска, сал подмяната
за блажното във постната ни баница.

В надеждите оглежда се Илия,
посърнал от безверие и грижи.
След изборите вижда, че са тия
които само пръстите си ближат.

Надяваме се друг да ни оправи
и своето предлагаме в замяна.
Научихме се боси по жарави
да ходим все с молитви за промяна.

И ето днес – избрани за тегоба,
избираме пак търтеи да властват.
Орисани сме, ала не от Бога,
да гледаме как някой лапа пасти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....