Не цъфнаха на бай Радой налъмите.
Попандов пък, не емигрира във Албания.
Управниците мятат все такъмите
за баламурници без доза колебания.

Години вече чакаме промяната.
Други се разбягаха зад граница.
Вирее и до днеска, сал подмяната
за блажното във постната ни баница.

В надеждите оглежда се Илия,
посърнал от безверие и грижи.
След изборите вижда, че са тия
които само пръстите си ближат.

Надяваме се друг да ни оправи
и своето предлагаме в замяна.
Научихме се боси по жарави
да ходим все с молитви за промяна.

И ето днес – избрани за тегоба,
избираме пак търтеи да властват.
Орисани сме, ала не от Бога,
да гледаме как някой лапа пасти.