27 апр. 2012 г., 15:22

Аманда 

  Поэзия » Любовная
454 0 2

 

Беше тя на нощите звездата,

за сухите ми устни бе дъжда,

за грозните ми мисли - красотата,

за празното ми тяло бе душа...

За вълните мои беше бряг,

за удавените чувства бе русалка

и спасяваше ме пак и пак

феята крилата, тъй малка...

 

Името не помня и не зная,

старея тук, на старата веранда,

но тя ме чака в тъмна стая,

мойта смърт - нарекох я Аманда...

 

© Никола Борисов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??