Аманда

Poetry » Love

724 0 2

Беше тя на нощите звездата,

за сухите ми устни бе дъжда,

за грозните ми мисли - красотата,

за празното ми тяло бе душа...

За вълните мои беше бряг,

за удавените чувства бе русалка

и спасяваше ме пак и пак

феята крилата, тъй малка...

Името не помня и не зная,

старея тук, на старата веранда,

но тя ме чака в тъмна стая,

мойта смърт - нарекох я Аманда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

misteriqta (Мария)

!Много добро! Поздрав

2012-05-03T13:18:02+03:00
Enena (Елена Нинова)

Като си на верандата чувай птичките и забрави за Аманда.Поздрав!

2012-04-28T19:08:07+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0