Apr 27, 2012, 3:22 PM

Аманда 

  Poetry » Love
528 0 2

 

Беше тя на нощите звездата,

за сухите ми устни бе дъжда,

за грозните ми мисли - красотата,

за празното ми тяло бе душа...

За вълните мои беше бряг,

за удавените чувства бе русалка

и спасяваше ме пак и пак

феята крилата, тъй малка...

 

Името не помня и не зная,

старея тук, на старата веранда,

но тя ме чака в тъмна стая,

мойта смърт - нарекох я Аманда...

 

© Никола Борисов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??