22 дек. 2013 г., 14:14  

Амартиа

2.1K 2 12



Тя е цялата грях –
с на пантера походка.
Крие всичкия смях
във очите на котка.
Има топла душа
и най-чистата мисъл.
И ако не греша –
маниер на актриса.
На лицето ù днес
две трапчинки се смеят,
но щом сбърчи носле –
спира бриза в Пирея.
Без да иска – краде
всички погледи мъжки.
Вижте – хем е дете,
хем – красавица кръшна!
Няма капчица грим
по лицето ù свежо,
а с изкуство на мим
те заплита във мрежа.
После - пепел и прах,
ураган и пожари...
Боже, толкова грях
и прокоба, и дар е.
Тя е малка жена
и голямо момиче.
Моя е дъщеря
и до смърт я обичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...