15 сент. 2011 г., 21:07

Амфибия

778 0 0

                                       АМФИБИЯ

 

 

В самия пик на суматохата

от делничното суетене

една пукнатина

без грохот,

без кръв от рана

зейва в мене.

 

Духът ми се потапя жадно

сред дълбините ù застинали –

в подмолите

се реят плавно

останки призрачни от минало.

 

Като амфибия

се гмуркам

в изтеклото отдавна бъдеще –

броя къде какво съм сбъркал,

но сроковете там са свършили.

 

Изникват в здрача

непокътнати

надежди – на душата кладите –

но няма как да бъдат стъкнати

и да дочакат ново пламване.

 

Изящни като древни амфори,

подобно на черупки стари,

отекват равнодушно страстите,

кънтели някога фанфарно.

 

Пропуснати съдбовни срещи

необратимо преминават,

непоправими стари грешки

отплуват в мрака на забравата.

 

Следи от стъпки се преплитат

в останали без изход

входове

и като прилепи излитат

въпроси с неполучен отговор.

 

Под ръб от жило неизтръгнато

усещам незарасли рани,

а бляновете си несбъднати

успявам да докосна с длани.

 

Неповторими до обреченост

обгръщат ме предишни пориви,

на дъното на тленна вечност

лежат преодолени болки.

 

Витаят трепети изстинали,

и сенки на лица обичани,

въздишат мигове отминали,

нашепват думи неизричани.

 

О, спомени,

пленени в царство,

обрасло с тайни

премълчани –

като с горчиви водорасли

потънал кораб в океана!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Луканов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...