Ами...
Табун пегаси мина покрай мен.
Към висините бяха полетели.
А аз със ласо бях снабден.
Заметнах към крилата снежнобели.
Тренирал бях. Не се изложих.
Един се хвана в моя клуп.
Обяздих го. Юзда му сложих.
Очаквах го да буйства като луд.
Но вместо да литне към Парнас,
закрета крантата, проклета.
Какъв късмет... Какъв пегас?
Простих се със мечтата за "поета".
© Ник Желев Все права защищены