9 июл. 2015 г., 00:02  

Ами....

960 0 11

Ами...

 

Табун пегаси мина покрай мен.

Към висините бяха полетели.

А аз със ласо бях снабден.

Заметнах към крилата снежнобели.

 

Тренирал бях. Не се изложих.

Един се хвана в моя клуп.

Обяздих го. Юзда му сложих.

Очаквах го да буйства като луд.

 

Но вместо да литне към Парнас,

закрета крантата, проклета.

Какъв късмет...  Какъв пегас?

Простих се със мечтата за "поета".

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...