Ами....
Ами...
Табун пегаси мина покрай мен.
Към висините бяха полетели.
А аз със ласо бях снабден.
Заметнах към крилата снежнобели.
Тренирал бях. Не се изложих.
Един се хвана в моя клуп.
Обяздих го. Юзда му сложих.
Очаквах го да буйства като луд.
Но вместо да литне към Парнас,
закрета крантата, проклета.
Какъв късмет... Какъв пегас?
Простих се със мечтата за "поета".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ник Желев Все права защищены
