Ами...
Табун пегаси мина покрай мен.
Към висините бяха полетели.
А аз със ласо бях снабден.
Заметнах към крилата снежнобели.
Тренирал бях. Не се изложих.
Един се хвана в моя клуп.
Обяздих го. Юзда му сложих.
Очаквах го да буйства като луд.
Но вместо да литне към Парнас,
закрета крантата, проклета.
Какъв късмет... Какъв пегас?
Простих се със мечтата за "поета".
© Ник Желев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
