11 июл. 2024 г., 09:20

Ами както дойде

515 0 1

Ами както дойде

Дали ще плаче някой? Аз не знам!

Все едно ще ми е! Ще съм сам

по пътя към отвъдното, нали?

Излишни ще са всичките сълзи!

Не чакам някой много да тъжи!

И ще се радват много може би,

че тръгвам си във моя сетен час!

След мен това ще бъде и за вас!

Всеки своя грях ще си плати

но не със злато или със пари

а със сърцето си и със душа!

Или със дълга, тъжна самота!

Ала на мен ще ми е все едно!

Аз тръгвам си за зло или добро!

Проблемите си бързо ги реших

като написах този тъжен стих!

А след това каквото и да е!

Дали оттатък ще е по-добре?

Никой не е върнал се от там!

Кое и как е ще го видя сам!

10.07.2024 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, стой си тук,
    пиши напук
    на всяко зло,
    твори добро,
    гори, живей
    копней и грей!
    Щастлив човек
    поне до век!
    В любим език
    красив, велик!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...