Ами сега...
Червило, запалка,
подложка за мишка...
Носа си човъркам,
опитвам да пиша...
Коктейл мухоморка,
облизвам си пръста...
Червеното сторно
ме сецва под кръста...
Все цифри напират,
а бягат ми думите.
С пет щипки простирам
сентенции, умности...
Изстива кафето,
проплакват клавишите...
Сърцето ми клето
умира да пише.
А моята Муза
не тупка под ризата.
Дали не я лепна
писателска криза?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Барашка Все права защищены
Ще ходи, където ходи, пък ще се завърне. 