8 мар. 2014 г., 11:37

Ами сега...

1.1K 0 2

  

                Червило, запалка,

             подложка за мишка...

             Носа си човъркам,

             опитвам да пиша...

             Коктейл мухоморка,

             облизвам си пръста...

             Червеното сторно

             ме сецва под кръста...

             Все цифри напират,

             а бягат ми думите.

             С пет щипки простирам

             сентенции, умности...

             Изстива кафето,

             проплакват клавишите...

             Сърцето ми клето

             умира да пише.

             А моята Муза

             не тупка под ризата.

             Дали не я лепна

             писателска криза?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Барашка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...