8 мар. 2014 г., 11:37

Ами сега...

1.1K 0 2

  

                Червило, запалка,

             подложка за мишка...

             Носа си човъркам,

             опитвам да пиша...

             Коктейл мухоморка,

             облизвам си пръста...

             Червеното сторно

             ме сецва под кръста...

             Все цифри напират,

             а бягат ми думите.

             С пет щипки простирам

             сентенции, умности...

             Изстива кафето,

             проплакват клавишите...

             Сърцето ми клето

             умира да пише.

             А моята Муза

             не тупка под ризата.

             Дали не я лепна

             писателска криза?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Барашка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...