8.03.2014 г., 11:37

Ами сега...

1.1K 0 2

  

                Червило, запалка,

             подложка за мишка...

             Носа си човъркам,

             опитвам да пиша...

             Коктейл мухоморка,

             облизвам си пръста...

             Червеното сторно

             ме сецва под кръста...

             Все цифри напират,

             а бягат ми думите.

             С пет щипки простирам

             сентенции, умности...

             Изстива кафето,

             проплакват клавишите...

             Сърцето ми клето

             умира да пише.

             А моята Муза

             не тупка под ризата.

             Дали не я лепна

             писателска криза?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Барашка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....