Студено ли ти е?
Търсиш, искаш да се стоплиш...
Завали ли, под нечий покрив търсиш си подслона.
Тяло, безжизнено с изтока...Амин на крилата ти,
прашасали от лъчите...полети към запада!
Топлината всъщност не е огън, а светлина...
в нечии очи блести като зора.
Дъждът, превръщащ се в порой не е вода, а сълзи,
блестящи в огнено изстиващи искри.
Подслонът ти може да не е покрив или стряха...
ако си молецът, водещ се по светлината в дъжда,
ще откриеш топлина, граничеща с огъня в нечии, изплакали сълзи, очи. ...