Студено ли ти е?
Търсиш, искаш да се стоплиш...
Завали ли, под нечий покрив търсиш си подслона.
Тяло, безжизнено с изтока...Амин на крилата ти,
прашасали от лъчите...полети към запада!
Топлината всъщност не е огън, а светлина...
в нечии очи блести като зора.
Дъждът, превръщащ се в порой не е вода, а сълзи,
блестящи в огнено изстиващи искри.
Подслонът ти може да не е покрив или стряха...
ако си молецът, водещ се по светлината в дъжда,
ще откриеш топлина, граничеща с огъня в нечии, изплакали сълзи, очи.
В нечии ръце, измолили прегръдката в студа.
И ако си молецът в тъмнината, макар че може и да изгориш, то,
устреми се невиждащо към светлината.
Покривът ти ще са нечии рамене. 
Стряхата - свидна прегръдка с нежността на топлината.
Спокойствието идващо със зората,
носеща противно на страха от тъмното, светлината!
Амин кажи, създание, излизащо с мрака и се примири,
че си молец - влече те светлото и топлината.
В ръце, топли от изтока, иди.
В очи и тъмни, и светли като притъмняващия
в слънчево сияние запад се огледай...
Амин кажи!
Изстивай и тлей, плачи и пресъхвай, падай и лети, но... 
моли се за светлина и озарение, а не за в на огъня - изкупление!

28.08.2023г.