13 июл. 2010 г., 15:50
Амнезия
Намирам толкова врати потайни,
пред тях заставам, блъска мисълта
по вярата - кристално огледало,
опитва се да счупи нежността ми...
В огледалата дълго се оглеждам,
във тях се търся, за да се намеря,
и все ме тегли крехката надежда,
че истинският път е там пред мен...
Прекрачвам праговете непознати,
оставила умората в небитието,
страха забравила, като във някаква
амнезия внезапна и щастлива... ...
пред тях заставам, блъска мисълта
по вярата - кристално огледало,
опитва се да счупи нежността ми...
В огледалата дълго се оглеждам,
във тях се търся, за да се намеря,
и все ме тегли крехката надежда,
че истинският път е там пред мен...
Прекрачвам праговете непознати,
оставила умората в небитието,
страха забравила, като във някаква
амнезия внезапна и щастлива... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Соня Емануилова Все права защищены
Предложения
-
-
Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
-
Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
-
Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
