Jul 13, 2010, 3:50 PM

Амнезия

754 0 13

 

Намирам толкова врати потайни,

пред тях заставам, блъска мисълта

по вярата - кристално огледало,

опитва се да счупи нежността ми...

 

В огледалата дълго се оглеждам,

във тях се търся, за да се намеря,

и все ме тегли крехката надежда,

че истинският път е там пред мен...

 

Прекрачвам праговете непознати,

оставила умората  в небитието,

страха забравила, като във някаква

амнезия внезапна и щастлива...

 

Изтрити спомените страшни,

изтрита тъмната мъгла,

и миналите дни тъй прашни

забравила съм  нейде там...

 

И знам, че тъй по пътя ще е леко,

без този непосилен страх  -

така ще мога себе си да срещна

и тебе да открия там...

 

Бургас,

30.03.2010 

 

 

www.spiritofburgas.web244.com


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Соня Емануилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...