Jul 13, 2010, 3:50 PM

Амнезия

749 0 13

 

Намирам толкова врати потайни,

пред тях заставам, блъска мисълта

по вярата - кристално огледало,

опитва се да счупи нежността ми...

 

В огледалата дълго се оглеждам,

във тях се търся, за да се намеря,

и все ме тегли крехката надежда,

че истинският път е там пред мен...

 

Прекрачвам праговете непознати,

оставила умората  в небитието,

страха забравила, като във някаква

амнезия внезапна и щастлива...

 

Изтрити спомените страшни,

изтрита тъмната мъгла,

и миналите дни тъй прашни

забравила съм  нейде там...

 

И знам, че тъй по пътя ще е леко,

без този непосилен страх  -

така ще мога себе си да срещна

и тебе да открия там...

 

Бургас,

30.03.2010 

 

 

www.spiritofburgas.web244.com


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Соня Емануилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....