13 jul 2010, 15:50

Амнезия

750 0 13

 

Намирам толкова врати потайни,

пред тях заставам, блъска мисълта

по вярата - кристално огледало,

опитва се да счупи нежността ми...

 

В огледалата дълго се оглеждам,

във тях се търся, за да се намеря,

и все ме тегли крехката надежда,

че истинският път е там пред мен...

 

Прекрачвам праговете непознати,

оставила умората  в небитието,

страха забравила, като във някаква

амнезия внезапна и щастлива...

 

Изтрити спомените страшни,

изтрита тъмната мъгла,

и миналите дни тъй прашни

забравила съм  нейде там...

 

И знам, че тъй по пътя ще е леко,

без този непосилен страх  -

така ще мога себе си да срещна

и тебе да открия там...

 

Бургас,

30.03.2010 

 

 

www.spiritofburgas.web244.com


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Соня Емануилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...