13 jul 2010, 15:50

Амнезия

756 0 13

 

Намирам толкова врати потайни,

пред тях заставам, блъска мисълта

по вярата - кристално огледало,

опитва се да счупи нежността ми...

 

В огледалата дълго се оглеждам,

във тях се търся, за да се намеря,

и все ме тегли крехката надежда,

че истинският път е там пред мен...

 

Прекрачвам праговете непознати,

оставила умората  в небитието,

страха забравила, като във някаква

амнезия внезапна и щастлива...

 

Изтрити спомените страшни,

изтрита тъмната мъгла,

и миналите дни тъй прашни

забравила съм  нейде там...

 

И знам, че тъй по пътя ще е леко,

без този непосилен страх  -

така ще мога себе си да срещна

и тебе да открия там...

 

Бургас,

30.03.2010 

 

 

www.spiritofburgas.web244.com


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Соня Емануилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...