Амнезия
Намирам толкова врати потайни,
пред тях заставам, блъска мисълта
по вярата - кристално огледало,
опитва се да счупи нежността ми...
В огледалата дълго се оглеждам,
във тях се търся, за да се намеря,
и все ме тегли крехката надежда,
че истинският път е там пред мен...
Прекрачвам праговете непознати,
оставила умората в небитието,
страха забравила, като във някаква
амнезия внезапна и щастлива...
Изтрити спомените страшни,
изтрита тъмната мъгла,
и миналите дни тъй прашни
забравила съм нейде там...
И знам, че тъй по пътя ще е леко,
без този непосилен страх -
така ще мога себе си да срещна
и тебе да открия там...
Бургас,
30.03.2010
www.spiritofburgas.web244.com
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Емануилова Всички права запазени
