radi. (Ради Стефанов Р)
285 1630
9 янв. 2025 г., 20:24

Аморозо 

  Поэзия
115 4 5

Къде ли си? Светни ми за минута!

Теб в много сътворения те има.

В безцветните ми есени се лутат

усмивки от мъгли и пантомими.

 

Теб има те в рефрен за Беатриче.

Откривам те в пулсиращите ноти

и в паузите от тъга надничат

вселени от очите на самотник.

 

Виола соло нонстоп ми говори

с акордите на морно аморозо.

С фантомите от нощния прозорец

лудеят ветрове и еднорози.

 

Щурците имат свои партитури

и лудости в цигулка на Алати.

Танцуват лунно лунни трубадури

с любящата прегръдка на тъгата.

 

Но мисля си - все някога ще съмне.

Забравените раждат се отново.

Не искам на душата да е тъмно.

Забравата е нощ и спяща сова.

 

Отбий се пак за малко да те видя!

Студено е от мъртви орхидеи.

Аз имам свои Арго и Колхида *,

но слънцето, но слънцето къде е?

 

Забравата е сън и смърт на живо.

Празнувам сам поредната забрава.

Наливам си, наливам си, наливам

и пее ми бутилката: „Наздраве!“

 

 

 

 

 

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??