radi. (Ради Стефанов Р)
285 1630
9.01.2025 г., 20:24 ч.

Аморозо 

  Поезия
117 4 5

Къде ли си? Светни ми за минута!

Теб в много сътворения те има.

В безцветните ми есени се лутат

усмивки от мъгли и пантомими.

 

Теб има те в рефрен за Беатриче.

Откривам те в пулсиращите ноти

и в паузите от тъга надничат

вселени от очите на самотник.

 

Виола соло нонстоп ми говори

с акордите на морно аморозо.

С фантомите от нощния прозорец

лудеят ветрове и еднорози.

 

Щурците имат свои партитури

и лудости в цигулка на Алати.

Танцуват лунно лунни трубадури

с любящата прегръдка на тъгата.

 

Но мисля си - все някога ще съмне.

Забравените раждат се отново.

Не искам на душата да е тъмно.

Забравата е нощ и спяща сова.

 

Отбий се пак за малко да те видя!

Студено е от мъртви орхидеи.

Аз имам свои Арго и Колхида *,

но слънцето, но слънцето къде е?

 

Забравата е сън и смърт на живо.

Празнувам сам поредната забрава.

Наливам си, наливам си, наливам

и пее ми бутилката: „Наздраве!“

 

 

 

 

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??