1 авг. 2007 г., 11:11

Амплоа

768 0 8
Погледни ме, когато не искаш!
Целуни ме, когато ме мразиш!
Излъжи ме, макар и със истина!
Изгуби ме, за да ме запазиш!

Обърни ми наопаки делника!
Сътвори ме от кал и от слама!
Погали ме тъй нежно по челото,
че да забравя, че е измама.

Нарисувай ми сън върху бузите!
Облечи ме във смешната нощница!
Похвали ме, макар незаслужено!

После, моля, върни си ми ролята!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Абе аз малко те зачетох от зад на пред, но - карай...
    Ми не знам дали трябва на всякъде да се разпиша, или просто да си те чета и да си доволствам...
    Много живо пишеш.Някак си стиховете ти си имат собствено пространство.
    Ми - действай!
  • Поздравления!!!
  • Много ми хареса!Поздрав!
  • Харесвам не типичното. Поздравления!!!
  • Благодаря!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...