29 окт. 2007 г., 12:11

Ампутиран живот...

1.3K 0 24
***
"Във храма
пълен с декори.
Пиеса ще има сега.
Излизат голи актьори
стари,грозни деца."

Вие чувате ли нощем раковините?!?
Че захаросани умират бреговете им!
А някога плачът на какавидите?!?
Че смъртно са натровени крилете им!

Вие виждате ли, вехнещо, небето си?!?
Че в смрад загниват цветовете му!
А празните усмивки на детето си?!?
В зародиш храчат греховете му!

Вие имате ли фар в сърцата си?!?
Че Господа вините за сакатия!
Не плюхте ли сами в душата си?!?
А хранихте до гадене рогатия!

Бездумни, някой ден, сред истини,
че хищен страх роди Голготите...
ще търсите в калта, безсмислени,
под маски ампутирани животите!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Арлина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!На мен стихът много ми хареса!
  • Аз спирам да пиша, оставям това на теб!(аз ще ти правя фотосесии като станеш адски известна Супер си!!
  • Арлина, поздравявам те! Пак успя да ме разтърсиш!
    Много силни са стиховете ти и винаги откривам в тях истина...
  • Силно!
  • Нестандартно и замислящо. Написано със стил и плам! Харесва ми! Поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...