29 oct 2007, 12:11

Ампутиран живот...

  Poesía » Otra
1.3K 0 24
***
"Във храма
пълен с декори.
Пиеса ще има сега.
Излизат голи актьори
стари,грозни деца."

Вие чувате ли нощем раковините?!?
Че захаросани умират бреговете им!
А някога плачът на какавидите?!?
Че смъртно са натровени крилете им!

Вие виждате ли, вехнещо, небето си?!?
Че в смрад загниват цветовете му!
А празните усмивки на детето си?!?
В зародиш храчат греховете му!

Вие имате ли фар в сърцата си?!?
Че Господа вините за сакатия!
Не плюхте ли сами в душата си?!?
А хранихте до гадене рогатия!

Бездумни, някой ден, сред истини,
че хищен страх роди Голготите...
ще търсите в калта, безсмислени,
под маски ампутирани животите!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!На мен стихът много ми хареса!
  • Аз спирам да пиша, оставям това на теб!(аз ще ти правя фотосесии като станеш адски известна Супер си!!
  • Арлина, поздравявам те! Пак успя да ме разтърсиш!
    Много силни са стиховете ти и винаги откривам в тях истина...
  • Силно!
  • Нестандартно и замислящо. Написано със стил и плам! Харесва ми! Поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...