30 июл. 2007 г., 14:29

Анабиоза

Поэзия

891 0 10

Ще се престоря на мъртва.
Вероятно тогава ще разбереш,
че ти липсвам
и че ме обичаш?
Едва ли.
В душата ти - скала -
трябва да избухне взрив,
по-мощен от Големия.
Тогава ще те заболи.
И ще започнеш Отначало...

Евгения Маринчева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

PLACEBO (Евгения Маринчева)

Маги и Велина, сполай, че се отбихте!
))

2007-09-06T11:14:55+03:00
vel_msc (Велислава Адрианова)

Много силно!!!

2007-08-22T11:13:40+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Женичка, стратхотен стих,развълнува ме много.

2007-08-13T17:05:15+03:00
PLACEBO (Евгения Маринчева)

Христо, благодаря ти за повторното включване! Тези хора са нещастни по своему...или щастливи по своему... Нали )) не можем да съдим никой, просто всеки е на различно ниво. А обикновено - оценяваме някой или нещо, като го загубим... за това си абсолютно прав!

2007-07-30T21:50:25+03:00
Романтик (Христо Костов)

Жени, за много хора чувствата на една жена или на един мъж са нещо второстепенно. По-маловажно например от едно кебапче например. И това не е измислица, а истина. А някои го осъзнават едва, когато го изгубят.
Поздрави отново!!!

2007-07-30T21:46:37+03:00