30.07.2007 г., 14:29 ч.

Анабиоза 

  Поезия
707 0 10
Ще се престоря на мъртва.
Вероятно тогава ще разбереш,
че ти липсвам
и че ме обичаш?
Едва ли.
В душата ти - скала -
трябва да избухне взрив,
по-мощен от Големия.
Тогава ще те заболи.
И ще започнеш Отначало...



Евгения Маринчева

© Евгения Маринчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Маги и Велина, сполай, че се отбихте!
    ))
  • Много силно!!!
  • Женичка, стратхотен стих,развълнува ме много.
  • Христо, благодаря ти за повторното включване! Тези хора са нещастни по своему...или щастливи по своему... Нали )) не можем да съдим никой, просто всеки е на различно ниво. А обикновено - оценяваме някой или нещо, като го загубим... за това си абсолютно прав!
  • Жени, за много хора чувствата на една жена или на един мъж са нещо второстепенно. По-маловажно например от едно кебапче например. И това не е измислица, а истина. А някои го осъзнават едва, когато го изгубят.
    Поздрави отново!!!
  • Зари и Деси, благодаря ви!!!
  • Никол, къде скри хубавата си снимка?!!!))
    Благодаря ти... че те заболя...
    Истинска си!
  • Христо, ако не се впечатляват и от тези неща... горките те! Благодаря ти, че *почувства* стиха! Поздрави!
  • Силно!!!
  • Някои и това няма да ги впечатли.
    Много хубав стих, Жени!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??