Jul 30, 2007, 2:29 PM

Анабиоза

  Poetry
894 0 10
Ще се престоря на мъртва.
Вероятно тогава ще разбереш,
че ти липсвам
и че ме обичаш?
Едва ли.
В душата ти - скала -
трябва да избухне взрив,
по-мощен от Големия.
Тогава ще те заболи.
И ще започнеш Отначало...



Евгения Маринчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Маги и Велина, сполай, че се отбихте!
    ))
  • Много силно!!!
  • Женичка, стратхотен стих,развълнува ме много.
  • Христо, благодаря ти за повторното включване! Тези хора са нещастни по своему...или щастливи по своему... Нали )) не можем да съдим никой, просто всеки е на различно ниво. А обикновено - оценяваме някой или нещо, като го загубим... за това си абсолютно прав!
  • Жени, за много хора чувствата на една жена или на един мъж са нещо второстепенно. По-маловажно например от едно кебапче например. И това не е измислица, а истина. А някои го осъзнават едва, когато го изгубят.
    Поздрави отново!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...