АНАЛИЗ НА ОТЛИТАЩОТО ЛЯТО
Морето трие огнените букви
от подписа на гаснещия залез.
Звездите са несбъднати светулки,
разсипани от непохватен ангел.
И с бял конец тропосан, хоризонтът
обтяга гръб, а прешлените пукат,
Забили нокти в пясъка до лодките,
тревожно ли камъшите шушукат?
Във кръчмите – затворени без време,
преяждат келнерите със усмивки.
А мравчиците мъкнат като бреме
трохите от непраните покривки.
С индиговите пръсти тишината
ще може ли за миг да изрисува
контурите на пътя за обратно
към лятото, в което ме сънуваш?
© Валентина Йотова Все права защищены