13 сент. 2006 г., 16:02

АНАЛОГИИ

698 0 0

Вълните на морето са като мечти,
изгубили спасение, посока, бряг...
Вълните, несъмнено точно, са вълни -
праволинейни, с еднопосочен знак...

Но по-същественото си е в морето,
във дълбокото и разплискано море
по пясъчното дъно, на което
прилежават мечти и стари светове...

Мечтите са и приливи, и отливи -
спонтанни, диви, луди, някакви, мечти...
Човъркат вечно ведро и охотливо,
дълбаейки във живота ни скали...

А тези рифове остри и подводни
от дъното солено на мислите-море
са безлунни спирки, може би, подобни
на всичките ми не открити светове...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хриси Саръова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...