АНАЛОГИИ

Вълните на морето са като мечти,
изгубили спасение, посока, бряг...
Вълните, несъмнено точно, са вълни -
праволинейни, с еднопосочен знак...

Но по-същественото си е в морето,
във дълбокото и разплискано море
по пясъчното дъно, на което
прилежават мечти и стари светове...

Мечтите са и приливи, и отливи -
спонтанни, диви, луди, някакви, мечти...
Човъркат вечно ведро и охотливо,
дълбаейки във живота ни скали...

А тези рифове остри и подводни
от дъното солено на мислите-море
са безлунни спирки, може би, подобни
на всичките ми не открити светове...