5 мар. 2008 г., 16:40

Анамнеза

921 0 11

Докторе,

Жена съм -

шик, с модерен силует и сексапил,

нежните ухания обичам

и песните на трубадур.

Жена съм -

болката и радостта познавам -

болката-живот да дам,

с радост да го моделирам.

И страхът е в мен - от самота,

носталгия и бавното умиране...

Жена съм, уж силна, а плача -

когато в оазис от радост се къпя,

когато съм хубава,

грозна,

нещастна,

тревожна,

копнежна,

различна...

Жена съм -

не съзерцавам стените -

кафе зад ъгъла, кафе пред ъгъла,

с коси  - оранжев облак,

досадни мушици отмятам с ръка.

Жена съм -

пиедестала сама издигам,

символите и желанията - също:

да бъда желана, влюбена, любена...

Жена съм -

тайните и драмите мои

и от себе си крия - измива ги

календарното време

и ето виж - мъдро е утрото -

няма ги и пак жена съм,

с чар и злоба женска.

Диагнозата Ви, Докторе?

- Не знаеш колко много струваш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубава изповед
  • Прекрасно!!!Поздрав!
  • Познати симптоми. Но ще прибавя и:

    Силна съм! А нежност искам.
    Но не прося! А изисквам.
    Горда съм! Обидата ме дави.
    Доверчива съм. Но лъжата във душата пАри.

    Хайде да не продължавам...
    От симптоми се задавям...
    Докторе, не съм ти пациентка.
    Аз съм само твоя фенка

    Стихът ти е сериозен и смислен, Дима, с дълбоко съдържание и искрено послание!
    (А мен ме изби... Прости ми! От настроението ми е - сладко-кисело-горчиво...)
    Поздравления за прекрасния стих! Присъединявам се към пожеланията за предстоящия празник!
  • Благодаря, много си мила!
    Творбата много си струва!!!
  • Разкошен стих! Браво, Дима.
    Чудесно казано и написано.
    с обич, мила Дима.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...