Mar 5, 2008, 4:40 PM

Анамнеза

919 0 11

Докторе,

Жена съм -

шик, с модерен силует и сексапил,

нежните ухания обичам

и песните на трубадур.

Жена съм -

болката и радостта познавам -

болката-живот да дам,

с радост да го моделирам.

И страхът е в мен - от самота,

носталгия и бавното умиране...

Жена съм, уж силна, а плача -

когато в оазис от радост се къпя,

когато съм хубава,

грозна,

нещастна,

тревожна,

копнежна,

различна...

Жена съм -

не съзерцавам стените -

кафе зад ъгъла, кафе пред ъгъла,

с коси  - оранжев облак,

досадни мушици отмятам с ръка.

Жена съм -

пиедестала сама издигам,

символите и желанията - също:

да бъда желана, влюбена, любена...

Жена съм -

тайните и драмите мои

и от себе си крия - измива ги

календарното време

и ето виж - мъдро е утрото -

няма ги и пак жена съм,

с чар и злоба женска.

Диагнозата Ви, Докторе?

- Не знаеш колко много струваш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубава изповед
  • Прекрасно!!!Поздрав!
  • Познати симптоми. Но ще прибавя и:

    Силна съм! А нежност искам.
    Но не прося! А изисквам.
    Горда съм! Обидата ме дави.
    Доверчива съм. Но лъжата във душата пАри.

    Хайде да не продължавам...
    От симптоми се задавям...
    Докторе, не съм ти пациентка.
    Аз съм само твоя фенка

    Стихът ти е сериозен и смислен, Дима, с дълбоко съдържание и искрено послание!
    (А мен ме изби... Прости ми! От настроението ми е - сладко-кисело-горчиво...)
    Поздравления за прекрасния стих! Присъединявам се към пожеланията за предстоящия празник!
  • Благодаря, много си мила!
    Творбата много си струва!!!
  • Разкошен стих! Браво, Дима.
    Чудесно казано и написано.
    с обич, мила Дима.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...