Анатема

28 дек. 2011 г., 17:00

Поэзия

426 0 2

Всеки един възел

е съвкупнoст от пътища,

някога прави –

ширнати, пъплещи

по широкия свят,

в необятните сънища.

Защото всеки живот

е безизразно тържище –

на нелеките избори,

на прикритите символи.

И зад всеки един ъгъл

дебне някакво минало;

като капка в битието, което е яма

от бели чудовища и черни пространства –

наместо души: зад тях се скатават

монолитни очите

на всесилния дявол.

А той заклинания реди и преплита,

все нови изчадия добавя

към своята свита;

сега тя долита

от дълбините на мрака,

той не спи (замълчи!):

– Върви и не чакай!

Да се стъмни отново,

да изригне легионът,

да се сключат на възел

нашите спомени...

M1234567891 (Миночка Митева)

2011-12-30T12:41:29+02:00

Много ми хареса,прочетох с интерес!Весели празници!
rajsun (Райчо Русев)

2011-12-28T17:51:07+02:00

Все едно минавам по непозната улица - интересно ми е да те чета)))