Hunterszone (Константин Дренски)
201 60
Dec 28, 2011, 5:00 PM

Анатема 

  Poetry
423 0 2

Всеки един възел

е съвкупнoст от пътища,

някога прави –

                            ширнати, пъплещи

по широкия свят,

в необятните сънища.

Защото всеки живот

е безизразно тържище –

 

                                            на нелеките избори,

                                            на прикритите символи.

 

И зад всеки един ъгъл

дебне някакво минало;

като капка в битието, което е яма

от бели чудовища и черни пространства –

 

наместо души: зад тях се скатават

монолитни очите

на всесилния дявол.

А той заклинания реди и преплита,

все нови изчадия добавя

към своята свита;

 

сега тя долита

от дълбините на мрака,

той не спи (замълчи!):

 

                                            – Върви и не чакай!

 

Да се стъмни отново,

да изригне легионът,

да се сключат на възел

нашите спомени...

 

© Константин Дренски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??