9 апр. 2011 г., 23:05

Ангел

997 0 4

Не се поглеждай тайничко във гръб -

крила едва ли там ще ти пораснат,

че ангели и без крила летят,

а с огън във душите, като тласък.

 

Не се усмихвай, ако ти се плаче,

макар да знеш още от дете,

че трябва да си “мъжкото момиче”.

Но ангелите плачат със сърце.              

 

Обичай цял живот като на филм,

прощавай всичко, даже и наивно,

греши на воля, после се учи,

че ангелите първи ги помилват.   

 

А ако някога от нещо се откажеш,

не се влияй от чужди наблюдатели.

Ще има кой да каже: “ Не е краят”.

И ангелите имат си приятели...

 

На Владислава

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това твое стихотворение ми хареса много, Елица! П.С. Супер интересна е идеята на профилната ти снимка само дето не разчетох точно какво пише. Май започва с: "You in a world..." Поздравче от мен!
  • Най- добрите и най- истинските
  • Това е най- прекрасното стихотворение, което съм чела!
  • Приятели, и то какви...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...